altНе е известна точната дата на възникването на селото. Образувано е още преди турското робство. Легендата разказва, че по времето на царуването на княз Борис I Покръстител –IX, X век по тези места живеели двама братя на име Хар и Хер и сестра им Белла. Земите им се простирали от с. Мало Бучино до с. Балище. След време братята и сестрата разделили земите си. Хер и неговото потомство дало начало на с. Хераково. Сестрата Белла образувала с. Белица, а брат им Хар със своята дружина се сражавали храбро с враговете и селото им било наречено Храбърско.

Отначало то било на мястото на сегашната махала „Черен Пешо” или „Старо село”, покрай сегашния Европейски път Е80. Светлините на селото нощем обаче лесно ориентирали разбойниците, върлуващи по този път и така многото нападения и грабежи наложили преместването на селото по-далеч от пътя. Отишли далеч в гората, където е сегашното село. Изсекли дърветата, освободили място и построили къщи.

По време на турското робство нивите на цялото село били собственост на бей. Чифликът му бил в Герен махала. Сега местността се нарича „Турска бара”. Селяните работили по нивите на бея т.н. ангария. Жените месели хляб за семейството му. Беят имал харем с няколко жени и много деца.

altХората от селото често се бунтували и участвали във въстанията през XVIII и XIX век. Когато завършила Руско-Турската освободителна война през 1877-78 г. турците, заедно с жените и децата им били изгонени. Много от тях разпродали земите си на богати храбърчани. Разпродажбата била в злато.

Една година след това в 1879 г. в селото било открито първото училище от 1-во до 4-то отделение. Нямало специална сграда за децата, а била наета частна къща. По-късно било построено училището, което изгоряло през 1953 г. по време на прожекция на кино-филм. След това било построено ново и по-голямо училище „ХР. Ботев” от 1-ви до 8-ми клас. През 2002 г. училището е закрито, само 2,5 месеца преди да се навършат 124 години от откриването му. Сега децата учат в общинския център – Божурище, на 15 км.

Първият учител в селото бил Жельо Попов.

През 1901 г. с общи усилия хората построили черква с името „Свето Възкресение ” (Спасов ден). На този ден бил, (както е и сега) съборът на селото. Първото бебе кръстено в черквата бил Спас Прекръски. Останало без свещеник, в края на комунистическия период, селото не е полагало грижа за църквата си, такава не е проявила и Софийската митрополия. Стига се дотам, че храмът почти рухва. Преди десетина години с усилията на свещеника Асен Божилов, църковното настоятелство и кмета започва постепенно разчистването на останките от стария храм и се построява нов върху старите основи, но вече с хубава камбанария, изградена е и ниска сграда за нуждите на различните църковни треби. Храмът “Св. Възнесение Господне” е осветен на 1 май 2010 година от Знеполския епископ Йоан.

През селото е минавал стар римски път, от който и сега има остатъци.

Полето на селото е почти равно и много плодородно.

Югозападно от селото се издига връх „Дебели дел ”, залесен с борова гора, а зад него се издига „Остри връх ”.

Селото има и читалище “Просвета”. То се намира в сградата на кметството. Фолклорната група към читалището е многократен носител на награди от Националния събор за автентичен фолклор – град Копривщица. Към него функционира и библиотека, но фондът ѝ е остарял и не се подновява поради липса на средства.

alt
Има все още действаща детска градина „Българче”, филиал към ОДЗ „Детелина” – гр. Божурище. В началото е била самостоятелна ЦДГ, но впоследствие, поради намаляване на бройката на децата, преминава като филиал.

В центъра на селото е изграден паметник на загиналите за свободата на България жители на Храбърско.

В махала „Старо село” се намира и язовир Храбърско, който е подходящ за любителски и спортен риболов.

В близост до селото минава и „Беличка” река, извираща от планината Вискяр.

През Храбърско минава ж.п. линията София-Волуяк-Перник.

През 2009 г. е създаден парк с детска площадка, реализиран проект по програмата „Красива България”.

 

Използваната информация е от Уикипедия